Въртележка на илюзиите
април 29, 2008
Промените в правителството дадоха тревожен отговор на въпроса възможни ли са реформи. Отговорът е “не”. И то “не”, което не е просто отрицание на извършените персонални и структурни корекции, а е извод, наложен от прочита на имената на новите министри и на техните възможности. Кризата, предизвикала ремонта в кабинета, дойде от МВР. Оставката на Румен Петков отпуши необходимостта и от още промени. Критичните зони, за които правителството непрекъснато беше атакувано през последните месеци, практически обхващаха основния корпус от дейности и на моменти изглеждаше, че по същество България ще има второ правителство с премиер Станишев. Резултатът е на ръба на минималното. Най-напрeд в най-скандалното министерство – на вътрешните работи, за министър е предложен досегашният председател на ПГ на социалистите Михаил Миков. Като юрист и като депутат той е добре подготвен. Като човек е сдържан, има ясен морален профил и възпитание, не е алкохолик и не се опитва да оказва натиск върху медиите. От друга страна, предложението за Миков показва липса на избор. Нито един от коментираните специалисти, работили пряко в сферата на сигурността, не се е съгасил да приеме оферта. Или – което е не по-малко лошо – не му е било оказано доверие. Извикването на Миков на политическия подиум означава опит на БСП да реши експертен проблем, влагайки огромен политически ресурс. По този начин социалистите всъщност отварят два проблема, вместо да очертаят път за решаване на кризата в МВР. Първият проблем е недостигът на време, липсата на кадри и обречеността на Миков да работи със слаб екип. Или слаб, или компрометиран. От друга страна, огромна пробойна зейва в ПГ на БСП. В момента най-силната фигура там ще бъде Румен Петков. Дали пък кризата в МВР, която обхвана управляващата коалиция и подпали правителството, няма сега да се пренесе в ПГ на социалистите? Колкото до другите министерства – промените там дори не могат да бъдат определяни като козметика. Козметиката е нещо, което разкрасява. В случая обаче имената на наследниците са далеч по-спорни или по-неизвестни от тези на досегашните титуляри. Отгоре на това сфери като образованието, социалната политика или транспорта останаха сякаш незабелязани. Защо тогава Станишев извърши промени? Очевидно е, че стремежът е да се печели както вътрешнополитическо време, така и външнополитическо доверие. Миков е човек, който като парламентарен лидер на БСП се ползваше с доверие. Очакването е то да бъде пренесено през сферата на вътрешните работи към Брюксел. Подобни са намеренията и за Меглена Плугчиева, която ще се занимава с еврофондовете. Успешна и харесвана като български посланик в Германия, тя също ще трябва да преобръща нагласи на ЕС към България. Емоционално гледано, това може и да са успешни, макар и отчаяни ходове. Прагматично анализирано обаче промените няма да доведат доникъде. Ресурсите за разгръщане на реформаторска политика са силно ограничени както поради липсата на време, така и поради ясна нова програма. Комбинацията прокуратура-съд-МВР продължава да не работи. Борбата с корупцията се води в зоната на екзотиката, а дори очевидни престъпления като изнасянето на класифицирана информация по случая с Алексей Петров се прикриват от държавата, за да не бъде уязвен бивш министър. Тогава? Тогава въртележката на илюзиите ще продължава, докато не получим наистина студен душ откъм Брюксел. Ако, естествено, и на Брюксел му пука за България.